С посланието на кампанията – „Сега за климата“, тазгодишният Световен ден на околната среда, който бе отбелязан на 5 юни, призовава за спешни действия, тъй като предупредителните сигнали на планетата стават все по-трудни за пренебрегване. От парещи температури и бушуващи горски пожари до тежки наводнения и суши, екстремните метеорологични явления се случват с нарастваща честота, представлявайки общо предизвикателство за бъдещето на човечеството.

На фона на тези предизвикателства Китай е поел по път, който търси хармония между развитието и природата, и се присъединява към страните по целия свят в преследването на по-зелено бъдеще за всички, изтъква агенция Синхуа в публикация за развитието на опазването на околната среда в Китай и ролята на председателя Си Дзинпин в тези усилия и постижения.

Концепцията за „двете планини“, която твърди, че „бистрите води и буйните планини са безценни активи“, е служила като водещ принцип на екологичното управление на Китай. За първи път формулирана от китайския президент Си Дзинпин в окръг Анджи през 2005 г., когато той беше тогавашен партиен ръководител на провинция Джъдзян. Концепцията твърди, че опазването на околната среда и икономическото развитие могат да вървят ръка за ръка, създавайки взаимно подсилващи се ползи.

Визията на Си Дзинпин за екологична цивилизация се превръща в политики и реализации

В цялата страна визията на Си Дзинпин бе превърната в политики, проекти и местни практики. От създаването на Национален парк „Сандзянюен“ през 2021 г. местните власти се стремят да балансират опазването на околната среда с развитието на общността. Чрез иновативна програма за стопанисване близо 20 000 пастири са наети като екологични рейнджъри, получавайки годишни държавни субсидии, като същевременно допринасят за защитата на пасищата, влажните зони и дивата природа в региона.

Простирайки се на повече от 6300 км, река Яндзъ изхранва над 40 процента от населението на Китай и служи като жизненоважна икономическа артерия.

За да възстанови екологичното си здраве, Китай въведе 10-годишна забрана за риболов в ключови води на басейна на Яндзъ през 2021 г., наред с по-широки усилия за ограничаване на замърсяването и за възстановяване на речните екосистеми.

Природата започва да реагира. По участъци от река Яндзъ, където усилията за екологично възстановяване са влезли в сила, все по-често започват да се срещат изчезващи до тогава породи риби.

„Зеленото развитие“ и икономическият напредък взаимно се подсилват

Това отразява по-широкия подход на Китай към „зеленото развитие“: опазването на околната среда и икономическият прогрес не са конкуриращи се цели, а взаимно се подсилват.

От 1978 г. насам китайската програма „Три северни защитни пояса“ е рекултивирала огромни участъци от опустинена земя в сухия север на страната. До края на 2025 г. възстановената площ е достигнала 336 000 квадратни км, приблизително колкото е размерът на Германия.

Влиянието й сега се простира далеч отвъд Китай. Опитът, натрупан от програмата, е помогнал на усилията за възстановяване в други региони, включително на инициативата „Великата зелена стена“ в Африка по южния край на пустинята Сахара.

По-рано тази година Китай прие забележителния Екологичен кодекс, осигуряващ всеобхватна правна рамка за опазване на околната среда.

Фуад Гани, заместник-директор на Висшето училище за устойчиво развитие в Университета на Индонезия, заявява, че философията на Китай за екологична цивилизация се откроява със способността си да превръща екологичните цели в дългосрочни политики и рамки за управление. „Това е един от най-ценните приноси на Китай за напредъка на „зелената“ трансформация на световната сцена“, смята Фуад Гани.

Общо насочване на „зеленото развитие“

За много страни, богати на възобновяеми ресурси, предизвикателството на действията в областта на климата често не е липса на амбиция, а липса на достъп до финансиране, достъпни технологии и практически опит, казва пред „Синхуа“ Мохамед Адоу, директор на Power Shift Africa, мозъчен тръст със седалище в Найроби, който насочва действията в областта на климата в цяла Африка. Китайските технологии, производственият капацитет и инженерният опит помагат този достъп да бъде по-достъпен.

Построен от Power China и оборудван с произведени в Китай вятърни турбини, проектът за вятърна енергия в Зарафшан, в Узбекистан, например, се превърна в забележителност в „зеленото“ сътрудничество на Китай с Централна Азия. Съоръжението с мощност 521,7 мегавата може да осигурява електричество за около 500 000 домакинства и да намали въглеродните емисии с приблизително 1,1 милиона тона годишно.

Проектът отразява и по-широка тенденция. От вятърни турбини и слънчеви панели до електрически превозни средства, китайските „зелени“ продукти са достигнали до повече от 200 страни и региони, помагайки нисковъглеродните технологии да станат по-достъпни за страните, които се стремят към декарбонизация.