Ако мечтаете за бягство от градската суета и искате да се потопите в безкрайните простори на китайските степи, Улан Бутон във Вътрешна Монголия е мястото, което ще ви омагьоса. Тази живописна местност, прочута със златните си есенни пейзажи и с богатата си история, като например имперския ловен резерват от династия Цин (1644 – 1911), съчетава величествена природа, културно наследство и неподправен монголски дух.

Принцеското езеро блести като син сапфир

Улан Бутон (乌兰布统) бил имперски ловен резерват по време на династията Цин (1644 до 1911 г.). Той се намира в северната част на Китай, в автономния регион Вътрешна Монголия, и векове наред е бил затворен за обикновените хора.

Днес това е популярна снимачна площадка, известна както в страната, така и в чужбина. Много известни китайски телевизионни сериали като „Хуан Джу Гъ Гъ“ (Принцесата перла), „Легендата за героите от стрелата“ и „Легендата за Миюе“ са заснети именно тук, което му носи прозвището „открито филмово студио“.

През късната есен, докато тревите и цветята се подготвят за зимата, пейзажът на Улан Бутон, простиращ се на над 300 кв. км, изглежда като палитра от цветове. Сред многобройните живописни кътчета тук Принцеското езеро (公主湖) безспорно е акцентът. В ясни дни водата му се оцветява в дълбоко синьо като скъпоценен камък – загадъчна и очарователна.

Според легендата, езерото получава името си от третата принцеса Ланци (蓝齐格格) – дъщеря на император Канси от династията Цин. Принцесата обичала да се разхожда из красивите степи и често посещавала това отдалечено и спокойно езеро, за да се наслаждава на природата и тишината. Местните разказват, че тя често се къпела в кристалночистата вода на езерото и че красотата й го е направила символ на чистота и благородство. С времето езерото започнало да се нарича „Принцеското езеро“ в нейна чест, като спомен за изяществото и грацията ѝ, които продължават да омагьосват всеки посетител.

Районът около езерото е обграден от буйна водна растителност, пъстри иглолистни гори и здрави брези. Когато есенното слънце залезе и дърветата се отразят в спокойната водна повърхност, мястото се превръща в истинско убежище за душата.

Племенни гледки и променлива красота на склона Хамаба

Следващата спирка е склонът Хамаба (蛤蟆坝), разположен в района на брезовите долини на Улан Бутон. В буквален превод „Хамаба“ означава „Бентът на жабата“. Но не позволявайте името да ви заблуди – макар и свързано с „жаба“, природата тук надминава дори най-ослепителните пейзажи.

Хамаба е обграден от възвишения и долини, през които тече поток. Отдалеч пейзажът се слива – хълмове и планини, стари лози, дървета, пасящи крави и овце – всичко това образува поредица от живописни картини, наситени с чара на селския живот.

През есента „Бентът на жабата“ се превръща в поклонническо място за фотографи. Поради уникалния си релеф, малките мостчета, поточетата, димящите комини на селските къщи и червените листа, покриващи планините, създават съвършени кадри за снимане.

Конна база в древното бойно поле на Улан Бутон

Ако посетите Улан Бутон, не може да пропуснете възможността да яздите кон и да почувствате величието на монголския воин!

На около 20 км от Хамаба се намира Военната конна база на Червената планина (红山军马场) – един от основните туристически обекти в рамките на Муланското ловно поле (木兰围场) на Улан Бутон.

Легендите разказват, че по време на династията Цин
император Канси е водил тук армията си в битки срещу външни врагове. Поради това мястото се радва на голяма популярност сред туристите от страната и чужбина.

Базата е заобиколена от зелени хълмове, а на територията й има стотици коне, готови да посрещнат посетителите. Те могат да се насладят на езда или да си направят незабравими снимки на конския гръб. Ако имате късмет, може дори да станете свидетели на величествената гледка на хиляди галопиращи коне – преживяване, което ще остане в сърцето ви завинаги.

Опитайте печен агнешки бут и монголски млечен чай

Пътуването, разбира се, включва и местни вкусове! Всеки, който посети Улан Бутон, трябва да опита от печения агнешки бут и монголския млечен чай.

Местните измиват пресен агнешки бут, след което го мариноват в кимион, съчуански пипер, мариновани люти чушки и оризово вино.

След като постои в тази марината, месото се пече на открит огън, докато стане ароматно и крехко.

Незабравим е и монголският млечен чай. Местните използват пресован чай, който смесват с мляко, след което добавят пържен ориз. Напитката има лек аромат на ориз, напомнящ на чая на малцинството хакка – вкус, който трудно се забравя.