Първа част

Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.

Биен Цюе (扁鹊)

Истинското име на Биен Цюе (407 – 310 г. пр. н. е.) е Цин Юежън. Той живял по време на Воюващите царства и се славел с изключителните си лечителски умения. Бил ненадминат в пулсовата диагностика и акупунктурата.

Твърди се, че класическият труд по медицина „Нан Дзин“ („Отговори на трудни въпроси“) е написан от него. Биен Цюе усвоил лечителското изкуство като дете от един народен лечител. Той определял много точно заболяването, лекувал успешно пациентите и дори се твърди, че съживявал мъртвите. Затова хората го наричали лекар чудотворец. За съжаление обаче, изключителните му способности станали обект на завист. Твърди се, че когато бил в царство Цин, императорският лекар Ли Си поръчал да го убият.

Хуа То (华佗)

Хуа То (140 – 208) живял в края на династия Хан и началото на Трицарствието. Според историческите записки той първи в Китай използвал анестезия по време на хирургически операции.

Разработил упойващо лекарство, което нарекъл мафейсан. То представлявало комбинация от стрити на прах билки, които се смесвали с алкохол, преди да се дадат на пациента. Рецептата за него е загубена. Хуа То създава и система от упражнения за поддържане на здравето, която нарича Уцинси (Играта на петте животни), като се имитират движенията на пет животни – тигър, елен, мечка, маймуна и жерав.

Кончината на Хуа То също е трагична. Той много пъти отказвал поканите да стане придворен лекар, но бил принуден да отиде в двореца и да лекува лично тогавашния владетел Цао Цао, който страдал от силна мигрена и световъртеж. Не след дълго, под предлог че съпругата му е болна, се върнал в родния край.

Цао Цао отново и отново изпращал хора да го доведат обратно, но лекарят отказвал. Това ядосало владетеля и той заповядал да го хвърлят в затвора и да го убият.

Джан Джондзин (张仲景 )

Джан Джондзин (150 – 219) е един от най-известните лекари от династия Хан. Той обобщава опита на своите предшественици и установява терапевтичните принципи на традиционната китайска медицина. Неговият труд „Шанхан дзабин лун“ („Трактат за причинените от студ заболявания“) се състои от 16 глави и над 300 рецепти и дава значителен тласък за напредъка на медицината в онези времена. Той се определя като най-ранния клиничен учебник в Китай. Някои от рецептите продължават да се прилагат и днес.

Бащата на Джан Джондзин бил придворен учен, което му дало достъп до много книги в детството. Той обаче се отвратил от политическите интриги и корупцията по високите етажи. Малкият Джан Джондзин бил свидетел на мизерията и страданията на обикновените хора, затова решил да стане лекар.

Джан Джондзин усвоил лечителските умения до съвършенство и бил в състояние да разпознае болестта само по външния вид на пациента.

В една от историите за него се разказва как различил симптомите на опасно кожно заболяване при разговор със свой приятел поет и му изписал билки. Лекарят го предупредил, че ако не вземе мерки, животът му ще е в опасност. Поетът обаче не последвал съветите му и наистина починал.