Нашата конференция от ноември 2022 година открои нуждата от диалог за единна позиция в защитата на националните интереси и сигурността на държавата в рамките на ЕС и НАТО. Днес такава позиция е двойно по-необходима относно Черно море. Това е така, защото то се превърна във фокус на две противоположни развития – на рязко изострящ се военно-стратегически сблъсък и същевременно на мащабна перспектива за трансконтинентална свързаност.

Става дума за така наречения в Европейския съюз Среден коридор, известен като Транс-каспийския транспортен коридор като магистрална свързаност на Източна и Централна Азия с Европа през Каспийско море, Южен Кавказ и Черно море, който се смята сега за по-сигурен в сравнение със северния през Русия или южния през Близкия изток.

В доклада си пред Европейския парламент на 16 септември председателката на Европейската комисия госпожа фон дер Лайен огласи намерението за ускорено развитие на Средния коридор чрез инвестиции до 12 милиарда евро и, както е известно, обяви, че „ще организираме Регионална среща на върха за свързаността с министър председателя на България.“

В изказванията си на 10-ти този месец във Варна двамата внесоха някои нови моменти в него – фон дер Лайен спомена, че на срещата „ще разгледаме както средния, така и южния коридор“, а премиерът Радев отбеляза, че е „критично важно Европа да развива по-голяма свързаност и с държавите от Залива.“

Според подробен доклад на Световната банка от тази година, коридорът има потенциал да прерасне от единствено транспортна връзка в платформа, която генерира бизнес, работни места, и индустриално развитие. За целта до 2040-та година ще са нужни общо 55 млрд. дол. за модернизация на физическата инфраструктура и изграждане на дигиталната свързаност.

В предходно изследване на Световната банка се съдържа показателната констатация, че исторически предприемачеството и частната инициатива са били главната обединяваща сила за крайбрежните държави, докато политическите разделения често са подкопавали това обединяване. Още по времето на Марко Поло през Средновековието се е смятало, че ако един износител можел да достави виното или памука си до Черното море, то все едно вече ги бил продал, ако докараш стоката си до него, можеш за я изпратиш навсякъде по света.

По думите на министър Пеев от началото на октомври пред парламентарната транспортна комисия, сега Варна и Бургас трябва ускорено да разгърнат потенциала си, ако България иска да привлече част от растящите товарни потоци между Азия и Европа по Средния коридор, при това в конкуренция с далеч изпреварващата ги Констанца.

Да, но според известната публикация на Файнаншъл таймз от 25 октомври т.г., Черно море днес е станало най-смъртоносното море за търговското корабоплаване с над 40 загинали моряци и над 570 ударени кораба от началото на годината. Според вестника отговорността за резкия ръст на ударите е споделена – Украйна е умножила ударите по руски танкери и други кораби, като само през м. септември те са били 300, а в отговор руската страна е многократно е засилила ударите по украински цели.

Още през 2018 година авторитетният стокхолмския институт по проблемите на мира SIPRI констатира, че между Русия и Евроатлантическата общност се бяха формирали разминаващи се оценки относно сигурността в региона на Черно море по въпросите за източниците на несигурност и заплахи, както и относно намеренията на всяка от страните в областта на сигурността, превърнали се в ключов двигател за натрупването на военни сили в региона.

Според SIPRI още тогава Черно море се бе превърнало не просто в една от точките на най-високо напрежение в международните отношения, а трайно се бе очертало като ключова глобална фокусна точка на сблъсъка на стратегическите интереси на водещите геополитически центрове – Русия, САЩ и Китай. И тогава, и днес повече от всякога, единствената градивна алтернатива е политиката на споделена сигурност. Тя изисква страните да зачитат опасенията и ключовите приоритети на националната сигурност на всяка от страните и чрез дипломацията да намират взаимно приемливия баланс на договори и гаранции.

Това разбиране бе обосновано от президента Йотова пред 81-ото заседание на Общото събрание на 23 септември т.г. В речта си тя отправи призив от името на България да превърнем Черно море от зона на повишен риск и заплаха в зона на национална и международна сигурност с думите: „имаме необходимост от виждане за бъдещето според формулата „Европа на мира въз основа на възпираща отбрана и споделена сигурност“, или на френски: sécurité partagée.

В сегашния момент видимо се очертава известна възможност за възприемане на такъв вид подход. Преди два дни президентът на Финландия Штуб след среща с федералния президент Щайнмайер в Берлин обяви, че очаква предстоящите преговори по конфликта в Украйна да обхванат по неговите думи пет взаимосвързани области: гаранциите за сигурност, териториалните въпроси, действия за просперитет, мерки за прекратяване на огъня и разговори по европейската сигурност.

В тази светлина би било уместно България да поднови и развие две от предложенията, съдържащи се в Становището на Консултативния съвет за национална сигурност от 7 октомври т.г.:

-едното – в ЕС да бъде разработен рамков механизъм за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море за създаването на хуманитарен коридор, осигуряващ безопасен маршрут за търговското корабоплаване с мониторингов механизъм, гарантиращ ползването му само по предназначение.;

-другото – България да поеме активна роля за преговори и намиране на консенсус между всички шест страни, граничещи с Черно море, за мораториум върху бойните действия в Черно море и за превръщането му в зона на споделена сигурност.

За целта, в очертаващите се условия особено значение придобиват ролята и активността на българската дипломация с подкрепата на мрежа от неправителствени форуми за сигурност и мир.