Националният съвет на БСП определя представения от правителството проект на държавен бюджет за 2027 г. като разочароващ. Въпреки обещанията за промяна, той следва познатия  порочен модел, налаган от поредица десни и дясноцентристки правителства през последните близо две десетилетия.

Управляващите разполагат с убедително парламентарно мнозинство и възможност да предприемат отдавна отлагани реформи. Вместо това, въпреки няколкото положителни намерения, те очевидно не смеят да излязат от рамката на установения в България неолиберален консенсус – модел, който защитава интересите на едрия капитал за сметка на работниците, трудещите се и най-бедните.

Това се случва в държава, която според последните данни на Евростат е с най-ниските средни заплати, най-високото подоходно неравенство и най-големия дял от населението в риск от бедност или социално изключване в ЕС. Близо една трета от българските граждани са застрашени от бедност или социално изключване, всеки пети не може да отоплява адекватно дома си, а всеки трети живее в пренаселено жилище. Тези показатели разкриват не просто ниски доходи, а системно изоставане в качеството на живот, което бюджетната политика би трябвало да преодолява, а не да задълбочава.

Вместо решителен отговор на тази социална действителност средносрочната бюджетна прогноза предвижда намаляване на преразпределителната функция на бюджета от 42,6% от БВП през 2026 г. до 36,7% през 2029 г. Това е заявка за отстъпление на държавата от социалните ѝ ангажименти и отдалечаване от модела на успешните европейски социални държави. Дори предвиденото увеличение на пенсиите няма да изведе над 937 000 пенсионери с минимални пенсии над прага на бедност.

На фона на високите цени, продължаващите енергийни кризи и нарастващото обществено недоволство единственото съществено увеличаване на бюджетни средства е предвидено за военните разходи - политика, която очевидно не съответства на реалните остри проблеми на мнозинството български граждани.

Българските социалисти идентифицираме четири основни проблема в предложения бюджет:

1. Образованието отново остава на заден план, културата е забравена

Средствата за образование като дял от БВП намаляват от 4,3% през 2026 г. до 4% през 2027 г., а в прогнозата за 2028 и 2029 г. – до 3,8% и 3,5%. Намаляват и капиталовите разходи. Считаме подобна политика за неправилна и в остро противоречие със стратегическите интереси на страната. Икономика, основана на знанието, не се изгражда с отстъпление от инвестициите в образование, наука и квалификация. С 23 млн. евро се намалява и бюджета за култура като така те представляват едва 0.4 % от БВП.

Нашата алтернативна визия е средствата за образование да са най-малко 5% от БВП, с приоритет преодоляване на образователните неравенства, включително в малките населени места и сред уязвимите групи. Средствата за култура най-сетне да достигнат 1% от БВП. Заставаме и зад справедливите искания на българските читалища, театри, артисти, музеи и културни центрове

2. Българите ще доплащат най-висок процент за здраве от джоба си от всички други европейци

България води всички негативни класации за заболеваемост и смъртност сред държавите членки на ЕС и няма как да останем безразлични към факта, че средствата за профилактика в Бюджет 2027 прогресивно намаляват – от 94,2 млн.лв. през 2025 г., до 86 млн.лв за 2027 г. Процентът от БВП за здравеопазване също прогресивно намалява – от 5,5% през 2025 г. до 4,8% през 2028 - 2029 г. Това е изключително тревожен факт, защото българските граждани доплащат най-висок процент за здраве от джоба си в сравнение с всички други европейски граждани. Намаляването на стойностите на БВП за здраве ще увеличи още размера на доплащането за лечение и лекарства и този размер ще надхвърли официално 40%.

Дейността на лечебните заведения – второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на здравеопазването, каквито са държавните психиатрични болници, домовете за медико социални грижи, центровете по трансфузионна хематология и др., е поставена под огромен риск. Под риск се поставя и изпълнението на редица национални програми, включително и „Националната програма за подобряването на майчиното и детско здраве“.

3. Военните разходи растат, обществените системи остават недофинансирани

Разходите за отбрана са планирани на 2,23% от БВП през 2027 г. и 2,55% през 2029 г. БСП не отрича необходимостта от национална сигурност, но тя не се изчерпва с въоръжение и военна техника. Сигурност означава и образовани деца, достъпно здравеопазване, енергийна сигурност и достойни доходи.

Не приемаме военните разходи да се превръщат в безусловен приоритет, докато за основните обществени потребности постоянно се твърди, че средства няма. Настояваме за ефективен парламентарен и обществен контрол върху големите военни проекти и преразглеждане на бюджетните приоритети.

В тази връзка, правителството дължи отговор и на въпроса, защо в обхвата на данък "свръхпечалба" не влизат и производителите и търговците на оръжие и муниции.

4. Финансовата тежест се прехвърля върху общините и гражданите

Планираните средства за общините са близки до миналогодишните. При растящи цени това означава по-малко възможности за обществени услуги и задълбочаване на регионалните дисбаланси. Централната власт запазва основните приходи, а общините са изправени пред избор – да ограничават услуги или да увеличават тежестта върху гражданите. Това не е децентрализация, а прехвърляне на отговорност без ресурс. Ако приеме бюджета в този му вид правителството практически ще принуди общинските власти да увеличат местните данъци и такси.

Алтернативата е по-висока капиталова субсидия, финансиране на започнатите проекти и гарантиран дял за общините от корпоративния и подоходния данък.

5. Отказът от данъчна реформа защитава капитала за сметка на труда и последиците за подоходната политика

Най-същественият недостатък на бюджета е отказът от промяна на плоското данъчно облагане. Регресивният характер на данъчната система ограничава публичните инвестиции и задълбочава неравенствата. Вместо да поискат по-справедлив принос от високите доходи и капитала, управляващите отново прехвърлят тежестта върху гражданите.

Увеличението на възнагражденията с 5% за част от публичния сектор и минималната работна заплата от 660 евро, с ръст едва 6,42%, са фактическо примирение с риска от обедняване на стотици хиляди работещи. За над 450 000 души МРЗ не е счетоводен показател, а доходът, с който трябва да преживяват. Ограничаването на покупателната способност заплашва и вътрешното потребление, което е важен двигател на растежа. В същото време предвижданата административна реформа няма да доведе до постигането на ефективна, мотивирана и квалифицирана държавна администрация, защото самоцелните съкращения и сливания водят до точно обратното.

БСП настоява за прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум, справедливо облагане на високите доходи и капитала, по-добра събираемост и борба със сивата икономика, която по данни на ЕК от 2026 г. достига шокиращите близо 35% от БВП. Не приемаме бюджетната консолидация да се постига за сметка на доходите и трудовите права.

Този бюджет ще направи бедните още по-бедни, а богатите още по-богати.

Припомняме, че в периода на последното водено от БСП правителство (2005 г.-2009 г.) бяха постигнати най-добрите фискални резултати в съвременната ни история – балансирани бюджети и рекордно нисък държавен дълг от 4,5 млрд. евро. Последвалата поредица от десни правителства не успя да запази това постижение и близо две десетилетия трупат дългове за сметка на следващите поколения.

В заключение.  С този бюджет управляващите на практика се присъединяват към неолибералното икономическо статукво, поддържано и от парламентарната опозиция, чиито икономически и социални разбирания не се различават съществено от тези на властта. Именно тук особено остро се усеща отсъствието на автентично ляво представителство в Народното събрание. Българските граждани остават без политическа защита срещу ударите на пазарния фундаментализъм, а интересите на труда – подчинени на привилегиите на едрия капитал. В парламента днес няма партия, която последователно да отстоява правата на работещите и да поставя борбата с бедността и неравенствата в центъра на държавната политика.

Българските социалисти сме убедени, че има далеч по-правилни решения за ефективен бюджет за работеща социална държава. Настояваме за съществено преразглеждане на бюджетните приоритети, справедлива данъчна система, защита на труда и реални инвестиции в бъдещето на България.