БСП за Бюджета: Време е за прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум, за справедливо облагане на капитала
ПОЗИЦИЯ на Националния съвет на Българската социалистическа партия по проекта на държавен бюджет за 2027 г.
Националният съвет на БСП определя представения от правителството проект на държавен бюджет за 2027 г. като разочароващ. Въпреки обещанията за промяна, той следва познатия порочен модел, налаган от поредица десни и дясноцентристки правителства през последните близо две десетилетия.
Управляващите разполагат с убедително парламентарно мнозинство и възможност да предприемат отдавна отлагани реформи. Вместо това, въпреки няколкото положителни намерения, те очевидно не смеят да излязат от рамката на установения в България неолиберален консенсус – модел, който защитава интересите на едрия капитал за сметка на работниците, трудещите се и най-бедните.
Това се случва в държава, която според последните данни на Евростат е с най-ниските средни заплати, най-високото подоходно неравенство и най-големия дял от населението в риск от бедност или социално изключване в ЕС. Близо една трета от българските граждани са застрашени от бедност или социално изключване, всеки пети не може да отоплява адекватно дома си, а всеки трети живее в пренаселено жилище. Тези показатели разкриват не просто ниски доходи, а системно изоставане в качеството на живот, което бюджетната политика би трябвало да преодолява, а не да задълбочава.
Вместо решителен отговор на тази социална действителност средносрочната бюджетна прогноза предвижда намаляване на преразпределителната функция на бюджета от 42,6% от БВП през 2026 г. до 36,7% през 2029 г. Това е заявка за отстъпление на държавата от социалните ѝ ангажименти и отдалечаване от модела на успешните европейски социални държави. Дори предвиденото увеличение на пенсиите няма да изведе над 937 000 пенсионери с минимални пенсии над прага на бедност.
На фона на високите цени, продължаващите енергийни кризи и нарастващото обществено недоволство единственото съществено увеличаване на бюджетни средства е предвидено за военните разходи - политика, която очевидно не съответства на реалните остри проблеми на мнозинството български граждани.
Българските социалисти идентифицираме четири основни проблема в предложения бюджет:
1. Образованието отново остава на заден план, културата е забравена
Средствата за образование като дял от БВП намаляват от 4,3% през 2026 г. до 4% през 2027 г., а в прогнозата за 2028 и 2029 г. – до 3,8% и 3,5%. Намаляват и капиталовите разходи. Считаме подобна политика за неправилна и в остро противоречие със стратегическите интереси на страната. Икономика, основана на знанието, не се изгражда с отстъпление от инвестициите в образование, наука и квалификация. С 23 млн. евро се намалява и бюджета за култура като така те представляват едва 0.4 % от БВП.
Нашата алтернативна визия е средствата за образование да са най-малко 5% от БВП, с приоритет преодоляване на образователните неравенства, включително в малките населени места и сред уязвимите групи. Средствата за култура най-сетне да достигнат 1% от БВП. Заставаме и зад справедливите искания на българските читалища, театри, артисти, музеи и културни центрове
2. Българите ще доплащат най-висок процент за здраве от джоба си от всички други европейци
България води всички негативни класации за заболеваемост и смъртност сред държавите членки на ЕС и няма как да останем безразлични към факта, че средствата за профилактика в Бюджет 2027 прогресивно намаляват – от 94,2 млн.лв. през 2025 г., до 86 млн.лв за 2027 г. Процентът от БВП за здравеопазване също прогресивно намалява – от 5,5% през 2025 г. до 4,8% през 2028 - 2029 г. Това е изключително тревожен факт, защото българските граждани доплащат най-висок процент за здраве от джоба си в сравнение с всички други европейски граждани. Намаляването на стойностите на БВП за здраве ще увеличи още размера на доплащането за лечение и лекарства и този размер ще надхвърли официално 40%.
Дейността на лечебните заведения – второстепенни разпоредители с бюджет към Министерството на здравеопазването, каквито са държавните психиатрични болници, домовете за медико социални грижи, центровете по трансфузионна хематология и др., е поставена под огромен риск. Под риск се поставя и изпълнението на редица национални програми, включително и „Националната програма за подобряването на майчиното и детско здраве“.
3. Военните разходи растат, обществените системи остават недофинансирани
Разходите за отбрана са планирани на 2,23% от БВП през 2027 г. и 2,55% през 2029 г. БСП не отрича необходимостта от национална сигурност, но тя не се изчерпва с въоръжение и военна техника. Сигурност означава и образовани деца, достъпно здравеопазване, енергийна сигурност и достойни доходи.
Не приемаме военните разходи да се превръщат в безусловен приоритет, докато за основните обществени потребности постоянно се твърди, че средства няма. Настояваме за ефективен парламентарен и обществен контрол върху големите военни проекти и преразглеждане на бюджетните приоритети.
В тази връзка, правителството дължи отговор и на въпроса, защо в обхвата на данък "свръхпечалба" не влизат и производителите и търговците на оръжие и муниции.
4. Финансовата тежест се прехвърля върху общините и гражданите
Планираните средства за общините са близки до миналогодишните. При растящи цени това означава по-малко възможности за обществени услуги и задълбочаване на регионалните дисбаланси. Централната власт запазва основните приходи, а общините са изправени пред избор – да ограничават услуги или да увеличават тежестта върху гражданите. Това не е децентрализация, а прехвърляне на отговорност без ресурс. Ако приеме бюджета в този му вид правителството практически ще принуди общинските власти да увеличат местните данъци и такси.
Алтернативата е по-висока капиталова субсидия, финансиране на започнатите проекти и гарантиран дял за общините от корпоративния и подоходния данък.
5. Отказът от данъчна реформа защитава капитала за сметка на труда и последиците за подоходната политика
Най-същественият недостатък на бюджета е отказът от промяна на плоското данъчно облагане. Регресивният характер на данъчната система ограничава публичните инвестиции и задълбочава неравенствата. Вместо да поискат по-справедлив принос от високите доходи и капитала, управляващите отново прехвърлят тежестта върху гражданите.
Увеличението на възнагражденията с 5% за част от публичния сектор и минималната работна заплата от 660 евро, с ръст едва 6,42%, са фактическо примирение с риска от обедняване на стотици хиляди работещи. За над 450 000 души МРЗ не е счетоводен показател, а доходът, с който трябва да преживяват. Ограничаването на покупателната способност заплашва и вътрешното потребление, което е важен двигател на растежа. В същото време предвижданата административна реформа няма да доведе до постигането на ефективна, мотивирана и квалифицирана държавна администрация, защото самоцелните съкращения и сливания водят до точно обратното.
БСП настоява за прогресивно подоходно облагане с необлагаем минимум, справедливо облагане на високите доходи и капитала, по-добра събираемост и борба със сивата икономика, която по данни на ЕК от 2026 г. достига шокиращите близо 35% от БВП. Не приемаме бюджетната консолидация да се постига за сметка на доходите и трудовите права.
Този бюджет ще направи бедните още по-бедни, а богатите още по-богати.
Припомняме, че в периода на последното водено от БСП правителство (2005 г.-2009 г.) бяха постигнати най-добрите фискални резултати в съвременната ни история – балансирани бюджети и рекордно нисък държавен дълг от 4,5 млрд. евро. Последвалата поредица от десни правителства не успя да запази това постижение и близо две десетилетия трупат дългове за сметка на следващите поколения.
В заключение. С този бюджет управляващите на практика се присъединяват към неолибералното икономическо статукво, поддържано и от парламентарната опозиция, чиито икономически и социални разбирания не се различават съществено от тези на властта. Именно тук особено остро се усеща отсъствието на автентично ляво представителство в Народното събрание. Българските граждани остават без политическа защита срещу ударите на пазарния фундаментализъм, а интересите на труда – подчинени на привилегиите на едрия капитал. В парламента днес няма партия, която последователно да отстоява правата на работещите и да поставя борбата с бедността и неравенствата в центъра на държавната политика.
Българските социалисти сме убедени, че има далеч по-правилни решения за ефективен бюджет за работеща социална държава. Настояваме за съществено преразглеждане на бюджетните приоритети, справедлива данъчна система, защита на труда и реални инвестиции в бъдещето на България.
