Продължение от публикация: Изкусните лечители на древен Китай

Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.

Сун Съмяо (孙思邈)

Сун Съмяо (540 – 682) е китайски лекар, живял в края на династия Суей и началото на династия Тан. Хората го наричали „бог на медицината“ заради изключителния му принос към лечителското изкуство.

Според легендата Сун Съмяо бил болнаво дете и решил да се посвети на медицината, за да укрепи здравето си. Талантът му започнал да се проявява още в младежките години. Той пътувал до далечни места, за да изучи различни рецепти и се прославил толкова, че трима императори го канили на служба при тях. Сун Съмяо обаче не приел нито една от поканите и предпочел уединения живот в планината Утай, където следвал даоист-
ките принципи и ги интегрирал с будизма и конфуцианството. Легендата разказва, че може би благодарение на този начин на живот доживял до 142 години и след смъртта му хората започнали да го почитат като покровител на фармацевтите.

В запазените до наши дни негови два труда – „Десет хиляди златни рецепти“ (千金要方) и „Допълнение към десетте хиляди златни рецепти“ (千金翼方 ), Сун Съмяо обобщава своите знания и опит в областта на акупунктурата, лечението на различни заболявания, хирургията, гинекологията, педиатрията и фармакологията, както и за принципите на правилното хранене и здравословния начин на живот. Според него, за да е здрав човек, трябва да стои далеч от славата и изгодите, да не прекалява с гнева и веселието, да не се изкушава от звуковете, цветовете и вкусната храна, да поддържа спокойствие на духа и да балансира емоциите.

Сун Съмяо съветвал лицето да се масажира често, а косата да се сресва; гърбът винаги да е изправен и всяка дейност да се извършва много старателно; да се избягват празните приказки и излишните движения, както и да не се задържат вятърничавите мисли в главата; да не се яде, когато човек не е гладен, но и да не се чака да прегладнее; храната да се сдъвква добре, да се яде бавно и по малко; да се избягват силните подправки и суровите храни.

Циен И (钱乙)

Циен И (около 1032 – 1113) без съмнение е един от най-видните педиатри в китайската история, който живял по време на династия Сун (960 – 1279). В своя труд „Ключови терапии за детските болести“ 《小儿药证直诀》 той обобщава методите за лечението на деца.

Животът на Циен И не бил лек. Майка му починала при раждането му, а баща му, който бил самоук лекар, го изоставил, когато бил само на три години. За малкия Циен И се грижела леля му. Като дете той често помагал на чичо си, който бил селски лекар, и винаги се натъжавал, когато идвали болни деца. Чичото забелязал това и започнал да го обучава в лечителското изкуство. Той му подарил книга за лечението на деца с методите на китайската медицина, като го предупредил, че педиатрията е много сложен клон на медицината. Циен И бил упорит и много скоро се прочул с уменията си да лекува детски болести. Той също обръщал голямо внимание на фармакологията и създал едно от най-известните китайски лекарства за тонизиране на бъбреците и черня дроб „Лиу‘уей дихуан уан“ (六味地黄丸).

Циен И е автор на редица медицински трудове, които обаче са изгубени. Трите тома на „Ключови терапии за детските болести“ всъщност представляват събрани от ученика му Ян Дзиджун лекции и рецепти, издадени през 1119 г. В тях систематизирано са изложени идеите на Циен И, описани са физическите особености на децата и патологията на детските заболявания. „Ключови терапии за детските болести“ служи като учебник по педиатрия близо 800 години. Циен И твърди, че на децата не бива да се гледа като на умалено копие на възрастните, а педиатърът трябва да е наясно, че колкото по-малко е на години детето, толкова по-големи са разликите на неговия организъм от този на възрастния.

Според Циен И съществува важна връзка между здравето на детето и състоянието на зъбите му. Ако по количество и растеж те съответстват на възрастта му, то вероятно е в добро здраве, ако не, вероятно някаква болест пречи на развитието му.