Традиционната китайска медицина е една от най-древните системи за лечение, която продължава да се практикува и днес. Мнозина са лекарите, които са дали своя изключителен принос за нейното развитие през хилядолетията. Ето няколко от най-известните.

Продължение от публикация: Изкусните лечители на древен Китай

Уан Шухъ (王叔和)

Уан Шухъ (180 – 270) е автор на първата книга по пулсова диагностика в Китай „Май дзин“ (脉经).

Той е роден в аристократично семейство в днешната провинция Шанси при династия Източна Дзин (265 – 316). Още като дете имал разностранни интереси, четял класическите трактати, философски и исторически книги. След като семейството му се преместило в Дзинджоу (в днешната провинция Хъбей), той се сприятелил с ученик на знаменития лекар Джан Джондзин.

Уан Шухъ се увлякъл по медицината и с времето интересът му към нея нараснал. Той старателно изучил трудовете на древните лечители, трупал опит и се съветвал с опитни лекари. През 208 г. е приет на служба в армията на пълководеца Цао Цао, по-късно става личен лекар на императора, а след това поема ръководството на императорската здравна служба.

По това време имало спешна нужда от ръководство по правилното разпознаване на пулса, който бил от важно значение при поставянето на диагнозата. В своя труд „Май дзин“ Уан Шухъ класифицирал и описал подробно 24 вида пулс. Той изследвал пулса на пациента не само в трите точки на китката, но и при различна сила на натиска.

В своята лечителска практика Уан Шухъ умело прилагал лечебното хранене и говорел за вредата от пържената храна, прекаляването с алкохола и преяждането.

Освен това събирал всичко, което можел да намери, за книгата на Джан Джондзин „Шанхан лун“ („Трактат за причинените от студ заболявания“), чийто оригинален текст е загубен. Уан Шухъ систематизирал събрания материал и го разделил в две книги – „Шанхан лун“ („Беседи за уврежданията от студа“) и „Дзин гуей яо люе“ („Съкровищата на златния сандък“). Така ценните идеи, информация за различни заболявания и постижения на този велик китайски лекар са съхранени за поколенията. Без усилията на Уан Шъху те биха били загубени завинаги.

Хуанфу Ми (皇甫谧)

Хуанфу Ми (215 – 282) е известен историк, поет и учен от периода на Шестте династии (220 – 589). В своята книга „Основни принципи на акупунктурата и моксата“ (针灸甲乙经) той обобщава натрупаните знания на своите предшественици, което е голям принос за развитието на традиционната китайска медицина.

Родителите на Хуанфу Ми умират, докато е още дете, и той израства в семейството на чичо си. До 20-ата си година води сравнително апатичен живот, но след един разговор с приемната му майка обещава да се промени. Четенето на книги му помага много и той решава да стане писател. Младият Хуанфу Ми има широк кръг от интереси и написва множество биографични книги.

Той страда от ревматоиден артрит, а половината му тяло е парализирано заради прекаран инсулт. Тъй като никой лекар не успява да облекчи състоянието му, Хуанфу Ми започва да изучава медицинските трудове и дори сам си слага игли, прави си масажи и мокса. По-късно написва своя знаменит труд „Основни принципи на акупунктурата и моксата“.

В него той дава имената на 664 акупунктурни точки и описва местоположението на 349 от тях, както и на 12-те двойки меридиани и техниките за иглоубождане и мокса. Посочва и какви игли трябва да се използват и дава основни насоки за пулсовата диагностика. Последният раздел на своята книга Хуанфу Ми посвещава на клиничната практика, педиатрията, хирургията и гинекологията. Тя е издадена през 282 г. и оказва голямо влияние върху по-нататъшното развитие на традиционната китайска медицина.

Гъ Хон (葛 洪)

Гъ Хон (283 – 363) в Китай е известен като „бащата на първата помощ“. Той живял през династия Дзин (265 – 420) и бил всестранно развита личност. Освен лекар, фармацевт и последовател на даоизма, той дава и своя принос за музиката, литературата и други области.

Много скоро след като поема пост в императорския двор, Гъ Хон открива, че честните служители са потискани от корумпираните. Затова решава да стои далеч от властта и заедно с жена си и двете си деца се установява край планината Лофу на територията на днешната провинция Гуандун, където е впечатлен от тишината и спокойствието.

Тази провинция е известна като съкровищница на китайските билки, а Гъ Хон се отличава с лечителските си умения. Той се посвещава на събирането на билки и изучаването на лечебните им свойства. Гъ Хон преглежда и лекува безплатно бедните жители. Той не връща нито един болен, независимо колко богат е или каква титла притежава.

Рецептите му обикновено са едновременно лесни за прилагане, евтини и ефективни. Той ги събира в един сборник заедно с просто и разбираемо описание на симптомите и начините за първа помощ за повече от 70 остри заболявания. Тази книга е толкова малка, че може да се носи в ръкава на дрехата. Затова я нарича:

„Наръчник с рецепти за първа помощ“, който може да се смята за първия в историята на китайската медицина учебник за оказване на първа помощ.

Друг принос на Гъ Хон за медицината е откриването на причинителя на треската цуцугамуши, остро инфекциозно заболяване, известно като японска речна треска. Той е и първият лекар, който описва симптомите на едрата шарка. Въпреки че не успява да намери подходящо лечение, изводите, до които стига, изиграват решаваща роля в проучванията и превенцията на това заразно заболяване.

Неговият метод за лечение на маларията след повече от 1000 години вдъхновява фармацевта Ту Йоуйоу, първия китаец, носител на Нобелова награда за физиология или медицина, за създаването на лекарство, спасило живота на десетки хиляди болни.

Днес в провинция Гуандун в планината Лофу има музей в негова чест, където се пазят много легенди за Гъ Хон и се разказва за приноса му за медицината.