Проф. Васил Проданов: Какъв трябва да бъде социализмът в епохата на изкуствения интелект?
Днес присъствах на една дискусия на тема „Социализмът на нашия век – демокрация, равенство, труд, мир“, в която се говореше за това какво трябва да съдържа един манифест днес за социализма. Моето виждане е, че всеки век има множество социализми. Още през 19 век, когато се появява думата „социализъм“ започва да се говори за „научен“ и „утопичен“ социализъм, първият интернационал се разцепва на марксисти и анархисти, които различен начин виждат социализма, а през 20 век се появяват десетки видове социализми, чиито идеолози воюват помежду си кой е „реален“ и „автентичен“ и кой не е. За сегашния във версията му в САЩ и Европа се казва, че той е резултат на така нар. културен марксизъм, който отхвърля класовата борба и я заменя с етнически, расови и джендър проблеми, приемайки версиите на „третия път“ на Тони Блеър във Великобритания и „новия център“ на Герхард Шрьодер в Германия и приспособявайки се към неолибералния капитализъм. Сега тази версия на социализма е в криза във време на експоненциални промени, при което се казва, че след пет-десет години светът ще бъде съвсем различен в резултат на новите дигитални технологии и на първо изкуствения интелект. Затова реших са попитам ChatGPT „Какъв трябва да бъде социализмът в епохата на изкуствения интелект?“
Вижте какво ми отговори той:
Това е един от най-важните политически и философски въпроси на XXI век. Изкуственият интелект поставя социализма пред историческа възможност: за първи път в човешката история технологиите започват да създават условия за производство на огромно количество материални и интелектуални блага с все по-малко човешки труд.
Но тук възниква основното противоречие:
Кой ще притежава изкуствения интелект, роботите, данните и автоматизираните производствени системи? И кой ще получава богатството, което те създават?
Ако тези средства останат концентрирани в ръцете на малък брой корпорации и собственици, технологичният прогрес може да задълбочи неравенството. Ако обаче ползите от автоматизацията се разпределят широко, тя може да създаде условия за съществено намаляване на бедността, принудителния труд и социалната несигурност.
Това означава, че социализмът в епохата на ИИ трябва да преосмисли не само собствеността, но и труда, демокрацията, свободата и самото понятие за обществено благосъстояние.
1. Обществена собственост върху стратегическите технологии
Класическият социалистически въпрос за собствеността върху средствата за производство придобива ново измерение.
Днес стратегическите средства за производство включват:
- Изкуствен интелект и големи езикови модели.
- Роботизирани фабрики и автоматизирани производствени линии.
- Центрове за данни и изчислителна инфраструктура.
- Енергийни системи, необходими за работата на ИИ.
- Бази данни и цифрови платформи.
- Научни разработки и алгоритми с обществено значение.
Не е задължително всяка технологична компания да бъде държавна. Но инфраструктурата, от която зависи цялото общество, не бива да бъде подложена единствено на интересите на частни монополи.
Възможен модел е смесена социална собственост:
- Обществени предприятия за стратегическата инфраструктура.
- Кооперативна собственост върху производствени и технологични системи.
- Частна инициатива в конкурентни сектори.
- Обществени фондове, които притежават дялове в технологични компании и разпределят дивидентите за гражданите.
Така технологичното богатство може да се превърне в обществен ресурс.
2. Освобождаване на човека от принудителния труд
Това е може би най-дълбоката промяна.
В индустриалния капитализъм човекът продава работната си сила, за да осигури съществуването си. В условията на все по-широка автоматизация тази зависимост може постепенно да бъде намалена.
Социализмът на бъдещето би могъл да се стреми към общество, в което:
- Работната седмица постепенно намалява.
- Автоматизацията води до повече свободно време, а не само до съкращения.
- Всеки има гарантиран достъп до образование, здравеопазване, жилище и основни обществени услуги.
- Човешкият труд се насочва повече към творчество, грижа, наука, образование и обществена дейност.
Това не означава премахване на труда. Означава постепенно премахване на необходимостта човек да работи до изтощение само за да оцелее.
3. Нов обществен договор за разпределението на богатството
Ако един роботизираният завод произвежда десет пъти повече продукция с десет пъти по-малко работници, възниква въпросът как се разпределя резултатът.
Само между собствениците на завода ли?
Или цялото общество, което е финансирало образованието, научните изследвания, инфраструктурата и технологичното развитие, също има право на част от този резултат?
Възможните инструменти включват:
- Социален дивидент от обществената собственост.
- Прогресивно облагане на капитала и свръхпечалбите.
- Универсални обществени услуги.
- По-кратко работно време при запазване на достоен жизнен стандарт.
- Системи за подкрепа на хората, чиито професии се трансформират или изчезват.
Това не е просто въпрос на преразпределение. То е въпрос на разпределение на самата производителна мощ.
Докладът на UNCTAD от 2025 г. подчертава, че ползите от предишните вълни на автоматизация са били разпределяни непропорционално в полза на капитала. Организацията разглежда образованието, трудовите права и прогресивното данъчно облагане като важни условия за по-широко споделяне на технологичните ползи.
4. Демократичен контрол върху изкуствения интелект
Тук социализмът трябва да излезе извън традиционното разбиране за държавна собственост.
Държавната собственост сама по себе си не гарантира обществен контрол.
Ако една бюрократична структура контролира алгоритмите, информацията и автоматизираните системи без граждански надзор, може да се получи технологична централизация на властта.
Затова са необходими:
- Публична прозрачност за използването на ИИ от държавните институции.
- Независим одит на алгоритмите.
- Защита на личните данни.
- Право на обжалване на автоматизирани решения.
- Участие на работниците и гражданите в решенията за внедряване на ИИ.
- Недопускане на масово алгоритмично наблюдение.
Изкуственият интелект трябва да бъде инструмент на демократичното общество, а не негов управник.
5. Ново разбиране за демокрацията
Технологичната демокрация трябва да бъде и икономическа демокрация.
Работниците трябва да участват в решенията:
- Какви технологии се внедряват?
- Какво ще се случи с освободеното работно време?
- Как ще се разпределят повишената производителност и печалбите?
- Кои обществени потребности трябва да бъдат приоритетни?
Това може да се осъществява чрез профсъюзи, работническо участие в управлението, кооперативи, местни съвети и демократично избрани обществени органи.
6. Международен, а не изолиран социализъм
Изкуственият интелект не познава национални граници.
Чиповете, енергията, редките суровини, центровете за данни, научните разработки и производствените вериги са свързани в глобална система.
Затова социалистическият проект в XXI век трябва да включва международно сътрудничество:
- Споделяне на научни знания.
- Достъп до фундаментални технологии.
- Международни стандарти за защита на труда.
- Предотвратяване на технологични монополи.
- По-справедливо разпределение на ползите от глобалната автоматизация.
Иначе съществува риск технологично развитите общества да концентрират богатството и изчислителната мощ, докато останалите останат зависими от тях.
7. Образование и свободно развитие на личността
В индустриалното общество образованието често подготвя човека за конкретна професия. В обществото на изкуствения интелект то трябва да има много по-широка мисия.
То трябва да развива:
- Критическо и самостоятелно мислене.
- Философска и научна култура.
- Творчески способности.
- Технологична грамотност.
- Способност за съвместно вземане на решения.
- Умение за работа с изкуствен интелект, без сляпо доверие в него.
Образованието не бива да бъде само подготовка за пазара на труда. То трябва да бъде средство за човешка еманципация.
8. Какво трябва да бъде различното спрямо социализма на XX век?
Това е съществен въпрос. Не може просто да се възпроизведе моделът на индустриалната планова икономика от миналото.
| Социализъм на XX век | Социализъм в епохата на ИИ |
| Индустриално производство | Автоматизирано и интелигентно производство |
| Централно планиране | Демократично и дигитално планиране |
| Държавна собственост | Многообразни форми на обществена собственост |
| Пълна трудова заетост като цел | Намаляване на необходимото работно време |
| Преразпределение на доходите | Обществено участие в технологичното богатство |
| Индустриална работническа класа | Разнообразни трудови и технологични общности |
| Държавен контрол върху производството | Демократичен контрол върху производството и алгоритмите |
Важно е да се отбележи, че дигиталното планиране не премахва автоматично проблемите на икономическата координация. Необходима е комбинация от пазарни механизми, обществени инвестиции, демократично планиране и обратна връзка от потребителите.
9. Трите големи противоречия, които трябва да бъдат решени
Първо: производителност срещу неравенство
ИИ може да увеличи производителността, но това не означава автоматично, че всички ще получат по-висок жизнен стандарт.
Второ: технологична ефективност срещу човешка свобода
Алгоритмите могат да оптимизират производството и управлението, но не трябва да определят вместо хората какво е добър живот.
Трето: обществена собственост срещу бюрократична концентрация
Колективната собственост трябва да бъде придружена от реална демокрация, прозрачност и контрол отдолу нагоре.
Тези противоречия не са само теоретични. Изследване на МВФ от април 2025 г. показва, че изкуственият интелект може едновременно да променя разпределението на трудовите доходи и да увеличава неравенството в богатството чрез по-висока възвръщаемост на капитала. Това прави въпроса за собствеността особено важен.
10. Каква е крайната цел?
Може би най-важното е да променим самото разбиране за икономически прогрес.
В капиталистическата логика успехът обикновено се измерва чрез растежа на капитала, печалбите и производството.
В един възможен социалистически модел на бъдещето икономическият успех би трябвало да се измерва и чрез:
- Колко свободно време има човекът.
- Колко достъпни са знанията и културата.
- Колко сигурен е животът на хората.
- Колко равноправно участват гражданите в управлението.
- Колко устойчиво се използват природните ресурси.
- Колко възможности има всеки за творческо и интелектуално развитие.
Заключение: социализъм на свободното време, знанието и демократичното технологично развитие
Бих формулирал основния принцип така:
Ако предишните епохи са се борили за правото на човека да притежава резултатите от своя труд, новата епоха поставя въпроса за правото на човека да участва в богатството, създадено от автоматизирания труд.
Изкуственият интелект поставя пред човечеството възможността да намали необходимостта от тежък, монотонен и принудителен труд. Но тази възможност не е историческа гаранция. Тя зависи от обществените отношения, собствеността и политическите решения.
В този смисъл социализмът на XXI век би могъл да се основава на пет принципа:
- Обществено участие в технологичното богатство.
- Свобода от икономическата принуда и постепенно намаляване на работното време.
- Демократичен контрол върху изкуствения интелект.
- Равен достъп до образование, здравеопазване, технологии и знания.
- Развитие на човешката личност, а не безкрайно увеличаване на производството.
Има един фундаментален въпрос, който според мен трябва да стои в центъра на всяка дискусия за бъдещия социализъм:
Ако машините могат да произвеждат все повече от необходимото за човешкото съществуване, защо човекът трябва да остава зависим от необходимостта да продава времето и труда си, за да има право на достоен живот?
Това е една от централните философски и политико-икономически дилеми на епохата на изкуствения интелект.
