Когато започнах работа като финансов репортер преди малко повече от две десетилетия, имаше вътрешно състезание между колегите от гилдията кой първи ще се сдобие с проекта на бюджет за следващата година. С изключение на един случай, в който колежка се хваща на бас с финансовия министър, че ако му намери новия телефонен номер, той ще ѝ даде проектобюджета, във всички останали случаи звъняхме на някой познат в работодателските организации или в синдикатите да ни даде проектобюджета, щом го получат за обсъждане в рамките на тристранката. И тук е първата линия на опростачване на дискусията за бюджета.
Чак след като проектът за бюджет се изкоментира със социалните партньори и се вземат предвид техните забележки (тупането на топката отнема около седмица), правителството може да отрази някои от тях или не, и приема законопроекта на свое заседание. Тогава министърът на финансите внася проектобюджета в Народното събрание. През годините е имало всякакви церемониалности. Предава се в луксозна кожена папка. Предава се на компактдиск, в кутия, на флашка. Винаги министърът на финансите се среща с председателя на парламента, следват протоколни снимки и започва финалната фаза с обсъждания в парламента.
С идването на ГЕРБ това приключи. Бюджетът почна да се праща по рутинните канали, както всички други законопроекти на правителството. По закон именно внасянето в Народното събрание трябва да стане до края на октомври. Тупането на топката със социалните партньори става седмицата преди това.
Днес опозицията, която просто не знае за какво да се хване и постоянно търси под вола теле, реши да се възмущава защо бюджетът се представял в най-големия и най-стария икономически университет в България. Било обида към парламентаризма. Ако приемем, че утрешният ден е този, в който проектобюджетът се изпраща на социалните партньори, за да се обсъди с тях, преди правителството да го утвърди окончателно като законопроект, излиза, че в Народното събрание трябва да се внесе след седмица. Какво лошо има в това, че вместо да публикува проектобюджета на сайта си в момента, в който го изпрати по имейл на синдикати и работодателски организации, правителството е решило да върне тържествеността във финалната фаза на бюджетната процедура?
Именно в западните държави, към които опозицията твърди, че България трябва да се придържа, от десетилетия е прието нови управленски инициативи да се представят именно в университети.
Никой не принизява ролята на опозиционните партии повече от самите партии, които днес са опозиция. И в двата случая. Или ако не си дават сметка, че чак след седмица идва момент проектобюджетът да влезе в парламента, или ако го съзнават, но манипулират публиката, те сами показват, че са недостойни за доверието на публиката. Било то поради липса на образование и институционална култура, или заради липсата на честност.
Другият рефрен на хасковския певец Асен Василев, че бюджетът се крие, също не може да е повод опозицията да критикува управляващите. Бюджет 2022, първият, съставен от Асен Василев, се представи на 21 януари 2022 година. Това са 82 дни закъснение спрямо разпоредбите на ЗПФ. И то представен за широката публика, не става дума за внасяне в парламента.
Бюджет 2024, пак съставен от Асен Василев, беше представен на 10 ноември 2023 година. С 10 дни закъснение спрямо разпоредбите на ЗПФ. Отново – като представяне, а не като внасяне в Народното събрание.
Бюджет 2025, който състави Теменужка Петкова, беше представен на 9 декември 2024 г. Цели 39 дни закъснение спрямо срока в ЗПФ.
Бюджет 2026, отново съставен от Теменужка Петкова, беше представен на 3 ноември 2025 г. С три дни закъснение спрямо ЗПФ. И отново – става дума за оповестяване, а не за внасяне в Народното събрание.
Сега идва Гълъб Донев с първия си проект на бюджет за цяла година. Съставя го по нови европейски фискални правила, които налагат промени в Закона за публичните финанси. По критерий кога се оповестява, проектобюджетът излиза на шестия ден след срока в Закона за публичните финанси. И това ли е трагедията? Това ли е възмутителното?
Тъжно ми е за времената, когато опозиционните партии съзнаваха висотата, на която са длъжни да се държат, предвид светостта на Народното събрание. Нивото на изказ. Нивото на дебат. Дълбочината на тезите.
Днес жени в предпенсионна възраст следват Асен Василев с камера в ръка и го записват как на бюджетна комисия повтаря по три пъти манипулативните си тези, за да получат най-добрите кадри за Тикток.
Мартин Димитров сравнява политики, които никога не са били инициирани, с това как някой щял да влезе в къщата на хората и да им вземе телевизора. Следиполитика
Цялата опозиция. Вкупом. Асен Василев, Мартин Димитров, Владислав Панев, Теменужка Петкова. Гласувахте ли проектобюджета за 2024 година с дефицит от три процента спрямо БВП – пети поред дефицитен бюджет? Гласувахте ли вдигането на данък печалба на 15%, макар и само за най-големите транснационални компании?
В целия си живот на професионални политици тези хора никога в живота не са провели реформа. Никога не са консолидирали бюджет. И днес, когато за първи път има опит дефицитът да се овладее и държавата да тръгне по пътя към фискална консолидация, те обвиняват правителството на партия, която преди година не е съществувала, че тласка държавата към фискална разпищоленост и дългова спирала. Тези хора или не си дават сметка колко са отвратителни в очите на нормалната публика, или просто са потънали в зависимост и всеки ден се принуждават да си плюят по сурата.
В паниката си, когато имаше пресконференция за тежкото наследство от седем години фискална разпищоленост, решиха да посегнат и на свободата на мисълта сред редовите държавни служители и експерти в министерствата. Когато нямаха за какво да се хванат, само за да заглушат пресконференцията на „Прогресивна България“, разпространиха информация, че отхвърлена идея в Министерство на финансите е щяла да се предложи с новия бюджет. Така наречената „национализация на втория стълб“ всъщност е промяна в съотношението на вноските за първия и втория стълб на пенсионната система. Обмисляна, отпаднала как намерение. Те решиха да я размахат, сякаш е престъпление да се дават идеи, да се оценяват и пресяват.
През лятото на 2014 година, след затварянето на КТБ и последвалото бягство на депозити от други банки, като опозиционен лидер Бойко Борисов паникьосваше хората. За да разклати правителството с надежда да се върне на бял кон във властта, той съзнателно посегна на стабилността на финансовата система, а оттам и на националната сигурност.
Тактиката му да се оттегля, когато положението стане тежко, като насади друг да вади картофите от огъня, и да се връща, когато напрежението в обществото спада, днес се проваля, защото правителството не е дало никакъв повод на хората да се мобилизират за протести.
Въпреки цялата медийна машина обществото осъзнава, че дължи инфлацията на еврото и на войните. Правителството няма вина. Дава си сметка, че последствията от такива глобални проблеми и грешното ни присъединяване към валутния съюз не могат да се преодолеят с щракване на пръст и в условия на процедура по прекомерен бюджетен дефицит.
Ако партиите от опозицията бяха толкова сигурни, че ще има предложение за промяна в пенсионния модел, най-умно беше да изчакат представянето на бюджета. Тогава правителството на „Прогресивна България“ не би имало пространство да мърда. Но неспособността на ПП-ДБ, а все по-често и на ГЕРБ да бъдат алтернатива на управлението, ги кара сами да създават скандали и да въвличат противниците си в тях. Като да се бориш с прасе – накрая всички са кални, но на прасето му е харесало. Резултатът от всичко това е рушене на държавността.