Тридесет и шест години след края на социализма унгарското правителство на Петер Мадяр отваря така наречените „досиета“ – архиви, съдържащи имената на лица, използвани от унгарския апарат за държавна сигурност като доносници по време на комунистическото управление. В продължение на повече от три десетилетия и половина унгарските политици и обществото спориха как да постъпят с тази част от архивите. Веднага прави впечатление обаче, че в решението не фигурират външнополитическото и военното разузнаване, което е един държавнически подход, за разлика от направеното преди години в други соцстрани.


С отварянето им правителството на Мадяр поставя началото и на дебат относно вината и отговорността на доносниците и техните ръководители, а не на работилите за сигурността на държавата в другите две служби – външнополитическото и военното разузнаване.


От 2010 г. насам „Фидес“ е гласувала „против“ подобни мерки в парламента повече от 30 пъти. Някои поставят и това решение под съмнение с аргумента, че са изминали толкова много години. Но в предизборната си кампания Петер Мадяр обеща от името на своята партия „Тиса“ да „отвори досиетата“. В интерес на истината частично разкриване на досиетата все пак имаше. През 1994 г. унгарският парламент приема „Закон за агентите“ (грешна формулировка: “агент“ е чужд гражданин), който задължава правителствените министри, народните представители и определени длъжностни лица да преминат проверка, за да се установи дали са сътрудничили на службите за държавна сигурност в миналото. От 1997 г. нататък гражданите получават достъп до досиетата си – първоначално без възможност да научат имената на информаторите, макар че през 2003 г. обхватът на тази възможност е донякъде разширен. От 4 ноември бази данни, съдържащи имената на информатори, ще бъдат достъпни онлайн. Но след повече от три десетилетия това би засегнало вече много малко останали хора. И отново не става дума за двете разузнавания на страната.


Въпреки споровете в обществото не се появиха личности като българския министър Ненчев, който поиска да бъдат отворени и делата на чужденците – агенти на българското разузнаване – безпрецедентен случай в света! Унгарските политици показаха по-зряло държавническо мислене, давайки си сметка, че разкриването на офицерите от политическото и военното разузнаване, работили само в чужбина в интерес на сигурността на собствената си държава, със съответните последствия и ограничения за тях и семействата им би било престъпление, за което в една демократична и цивилизована държава всъщност трябва да се понесе съдебна отговорност. Изглежда, че само в периферията на Европа това не се разбра.