Виждам, че много хора в България се радват на съкрушителната победа на демократите на междинните избори в САЩ. И аз се радвам. Но може би не съвсем по същите причини.
Според мен това не е просто победа над Тръмп, неговата администрация, политика и стил. Това е победа над корпоративните елити, които направиха Тръмп възможен. Над мултимилионерите, които станаха още по-богати и властни при неговите управления, докато все по-голям дял работещи затъват в мизерия и социално изключваме. Тези избори бележат нови успехи за демократичните социалисти в САЩ, които разшириха присъствието си в Конгреса и местната власт, побеждавайки на места не само републиканци, но и утвърдени фигури от Демократическата партия. Направиха го с ясни леви позиции за достъпно здравеопазване и жилища, за достойни заплати, за синдикални права и ограничаване на корпоративната власт.
В същото време мнозина от ликуващите в България всекидневно отхвърлят същите идеи като „отживелица“, “ретроградност“ и „комунизъм“. Ако не вярвате, погледнете някои от шумните реакции, предизвикани от проекта за Манифест на левите сили в България, който публикувахме лятото. Парадоксалното тук е, че се оказва възможно едновременно да се радваш на загубата на Тръмп и да громиш идеите, които го победиха точно с неговия речников запас. Изтъкването на това противоречие не е заяждане, а покана за размисъл. За критичен поглед към собствените ни предразсъдъци, които са основна причина политиката в България да остава на ниво личности и техните агитки и много рядко да се извиси до сферата на идеи и политики