В планината Дзинмай, в Югозападната китайска провинция Юннан, чаените храсти не заемат открити, подредени в редици плантации, каквито сме свикнали да виждаме. Те растат под короните на високи горски дървета, сред естествена растителност, в система, създавана и поддържана от хората в продължение на повече от хилядолетие. Тук чаят не е просто земеделска култура. Начинът, по който се отглежда, определя разположението на селата, използването на земята, местните обичаи и дори правилата, по които общностите управляват своите територии.

Този необичаен културен пейзаж се намира край град Пуър, в район, населен от етническите общности булан и дай. Практиките за отглеждане на чай в Дзинмай се проследяват поне до X век. През следващите столетия те се развиват в сложна система, която съчетава земеделие, познаване на планинската природа и традиционни форми на обществено управление.



Чаят не измества гората

Най-характерната особеност на Дзинмай е начинът, по който са устроени старите чаени гори. Вместо да се разчиства теренът и да се засаждат чаени растения на открито, местните общности са избрали друг подход: дърветата се отглеждат под естествения горски покров, който осигурява сянка, задържа влагата и смекчава температурните колебания. Така се създава специфичен микроклимат, подходящ за развитието на този уникален чай.

Тази система включва няколко различни, но взаимно зависими елемента. Освен старите чаени гори в нея участват защитни горски пояси, обработваеми площи и традиционни селища. Всеки от тях има определена функция. Защитните гори ограничават въздействието на външните фактори, а разнообразната растителност поддържа условията, от които зависят чаените дървета. Цялата структура е приспособена към стръмния релеф, субтропичния мусонен климат и особеностите на местната флора и фауна.

По този начин се образува земеделска система, която не изисква пълно преобразуване на природната среда. Тя използва нейното разнообразие и се развива в съответствие с него. Именно това отличава Дзинмай от обичайните чаени плантации и обяснява защо старите гори са толкова важни за запазването на местния начин на живот.

Селата сред чаените насаждения

Чаените гори не са отделени от населените места. Традиционните села са част от същия пейзаж и са разположени в непосредствена близост до обработваните територии. Жителите им познават особеностите на отделните участъци, сезонните промени и условията, при които чаените дървета се развиват най-добре. Това знание се предава между поколенията и се прилага във всекидневието.

Разположението на селата, жилищата и земеделските площи отразява дългото приспособяване към планинската среда. Тук начинът на строителство и използването на терена не могат да бъдат разглеждани отделно от чаеното стопанство. Домовете са част от територия, в която работата, семейният живот и общностните задължения са свързани с поддържането на горите.

В Дзинмай това съжителство има и практическо измерение. Опазването на чаените насаждения зависи от състоянието на околните гори, а решенията за използването на земята засягат всички жители. Затова управлението на територията не е само въпрос на земеделска организация, а и на общностни правила.

Кой определя правилата на гората

В продължение на векове малцинствата булан и дай са изградили система за управление, в която участват традиционните общностни структури, местната власт и религиозните институции. Тези три нива имат различни роли, но действат в обща посока – да поддържат реда в използването на земята и да съхраняват условията, от които зависи чаеното производство.

Правилата не се основават единствено на практическия опит. Те са подкрепени и от вярвания, които определят отношението към гората и нейните обитатели. В местната традиция чаените дървета, животните, растенията и природните места имат духовно значение.

Това придава на опазването им смисъл, който надхвърля непосредствената икономическа полза.

Особено място заема почитането на чаения прародител – фигура, свързана с произхода и предаването на чаената традиция.

Вярването се пази чрез церемонии, празници и обреди, провеждани в горите и селата. В тях участват общностите, които възпроизвеждат знанията и представите, оформили отношенията им с тази територия.

Наследство, което трябва да се съхрани

Силата на културния пейзаж Дзинмай е в това, че отделните му части не могат лесно да бъдат заменени една с друга. Старите чаени гори зависят от защитните горски пояси; земеделските практики – от местните знания; а традиционните села – от цялата система, която осигурява препитанието и поддържа общностния живот.

Ако една от тези части бъде съществено променена, това може да засегне и останалите.

Днес този баланс е изправен пред нови изпитания. Развитието на туризма, строителството, промените в земеползването и климатичните промени могат да нарушат условията, при които системата се е запазила толкова дълго.

Затова защитата на Дзинмай обхваща не само старите чаени дървета, но и околните гори, селата, традиционните знания, празниците и механизмите за управление.

През 2023 г. културният пейзаж на старите чаени гори в планината Дзинмай е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Признанието е за системата на земеползване, която се е развивала повече от хиляда години и продължава да функционира.

Нейната история показва, че чаят може да бъде отглеждан не чрез подчиняване на гората, а чрез внимателно използване на нейните естествени условия. В Дзинмай това не е нова екологична идея, а практика, проверена от времето.