Въпреки че зимата е извънсезонен период за изпичане на керамика, 21-годишната Церин Лхамо и нейните колеги са напълнили работилницата си с черни керамични чаши за кафе, подготвяйки новите си творения за продажба чрез пряко предаване и доставка в цялата страна.

„От опит знам, че всички 180 комплекта чаши ще се изчерпят в момента, в който започне прякото предаване“, казва тя с усмивка.

Церин Лхамо е родом от окръг Нанчън в Сидзанската автономна префектура Юшу, провинция Цинхай, северозападен Китай. След като завършва колеж, където изучава медицина, тя се завръща у дома, за да се присъедини към баща си Падма Чоджор, наследник на национално ниво на занаята за изпичане на сидзанска черна керамика, и да продължи традицията.

„Ако младите хора могат да овладеят местен занаят, няма да се налага да заминават като мигранти. Това е едновременно начин да си изкарват прехраната и основа за съхраняването на селското нематериално културно наследство“, отбелязва тя.

Израснала в работилницата и наблюдавайки как занаятчиите ден след ден оформят и полират глината, Церин Лхамо сама усвоява основите на занаята.

Баща й има ограничено образование и се затруднява с онлайн платформите и документите. Благодарение на висшето си образование Церин Лхамо запълва тази празнина, като управлява дейностите по електронната търговия, отговаря за комуникациите, публикува продуктите и дори използва основни инструменти за 3D моделиране и изкуствен интелект.

Тя печели над 3000 юана (около 447 американски долара) на месец.

Нейната младежка перспектива също стимулира иновациите в продуктите. Тя е предложила нови артикули, съобразени със съвременния вкус: керамични гривни, медальони и „чайни домашни любимци“ – миниатюрни керамични животни или фигурки, които любителите на чая „отглеждат“, като ги поливат с чай.

Дори методите за плетене на гривните са традиционни, проучени и усвоени от нея.

Докато дейността на работилницата се разраства, за да може да отговаря на вълната от онлайн поръчки, Падма Чоджор е зает да събира устни разкази от местните старейшини, за да документира цялата история на занаята.

Легенда разказва, че принцеса Уънчън от династията Тан (618 – 907) е донесла техниките за изработка на черна керамика в района на Юшу по време на пътуването си към кралство Тубо за сключването на брачен съюз със сидзанския крал Сондзан Гампу. Местните жители, благодарни, че тя ги е научила да правят глинени чаши за пиене на чай, ги нарекли „топли чаши“.

„Археологическите находки доказват, че изпичането на черна керамика тук датира отпреди поне 4000 години. Принцеса Уънчън помага за възраждането на занаята“, обяснява Падма Чоджор. Според него техниката използва местна червена глина, а най-доброто време за събиране на пръст е, когато пристигат кукувиците – между края на май и юли, но само в облачни дни. Целият процес на изпичане се основава на 37 древни рецепти.

След изпълнението им се получава керамика, която е „черна като въглища, твърда като порцелан“ и подходяща за готвене на храна или приготвяне на чай.

Заразяващ е примерът на друг местен жител. 45-годишният Дачън Таши, бивш майстор на медни изделия, който е печелел по-малко от 2000 юана на месец, практикувайки медникарския занаят. Той решава да се преориентира към грънчарството преди няколко години. Благодарение на опита си като занаятчия, усвоява новия занаят по-бързо от колегите си.

Сега месечният му доход се е утроил. „Това дава на местните земеделци и пастири още една възможност – да усвоят ново професионално умение и да си осигурят стабилна заплата“, казва Дачън Таши.

Досега Падма Чоджор е обучил над 1700 ученици и е помогнал за създаването на осем работилници в околността. Над 100 домакинства имат допълнителен доход благодарение на този занаят.

Бумът в туризма вдъхновява Падма Чоджор да мечтае да превърне Нанчън в културен град на черната керамика. Идеята идва от един компактдиск, който му е подарен в Дзиндъджън – известен като „столицата на порцелана“ в източната част на провинция Дзянси, където на всяка улица се усеща керамичната култура.

„Дори уличното осветление и кошчетата за боклук край пътя там отразяват керамичната култура. Надявам се, че един ден Нанчън ще се превърне в град, където културата на черната керамика е навсякъде, привличайки повече посетители, които да се запознаят от първа ръка с нашия занаят“, добавя той.