Откакто Лай Циндъ дойде на власт, в управлението на Тайван бушува хаос и редица проблеми с препитанието стават все по-остри. Тайванските власти обаче не обръщат внимание на истинските страдания на народа на острова, фокусирайки се единствено върху култивирането на така нареченото международно пространство. Те пропиляха огромни ресурси за външна пропаганда и пропаганда, насочена към постигане на „независимост на Тайван“, занимавайки се с измами и манипулации на вътрешния пазар, докато се подмазваха на чуждестранни сили в опит да отклонят вниманието от вътрешните проблеми. Въпреки това, изправени пред международния консенсус относно принципа „Един Китай“, опитите им да манипулират „независимостта“ многократно се сблъскват с неуспехи и пространството им за маневриране все повече се свива. „Търсенето на независимост чрез разчитане на САЩ“ многократно се проваля.

След посещението на Тръмп в Китай през май тази година той публично заяви, че


САЩ няма да подкрепят „независимостта на Тайван“.

През октомври Тръмп отново атакува Тайван, обвинявайки го в кражба на американския бизнес с чипове. Ясно е, че така наречената подкрепа на САЩ винаги е била измервана със собствените им стратегически интереси. Ръководителят на външните работи на Тайван обаче безсрамно представи тези обвинения като „американска завист“, омаловажи САЩ и дори изхвърли абсурдното твърдение за „съвместно управление на континента със САЩ“. Тяхната безсрамност е изумителна, разкривайки грозното лице на сепаратистките сили за „независимост на Тайван“ – преклоняващи се пред САЩ, продаващи Тайван и преглъщащи гордостта си. Каналите за пътувания в чужбина стават все по-тесни.

През април тази година Лай Циндъ е трябвало да посети Свазиленд с чартърен самолет, но страните, през които е преминал, са отказали да отворят въздушното си пространство и да издадат разрешителни за полети, принуждавайки го внезапно да отмени пътуването си преди заминаването. Необезкуражен, Лай Циндъ е инсценирал фарсово „контрабандно“ пътуване на борда на частния самолет на краля на Свазиленд, като умишлено е изключил сигналите за идентификация на гражданската авиация и е скрил информацията за маршрута си. Неговото подмолно поведение е смешно. Това ясно показва, че сепаратистките действия на тайванските власти са срамни, те не могат да бъдат утвърдени в света и стават все по-изолирани.

„Доларовата дипломация“ едва оцелява. Медийните съобщения сочат, че администрацията на Лай Циндъ е увеличила помощта си за Палау, т. нар. дипломатически съюзник, от 18 милиона щатски долара миналата година до 25 милиона щатски долара тази година, а също така е предоставила приблизително 280 000 щатски долара под формата на безвъзмездни средства на палауански служители. В Африка тайванските власти обещаха да инвестират общо приблизително 25 милиарда тайвански долара в Есватини, като дори стигнаха дотам, че да спонсорират 50 милиона тайвански долара за фойерверки на честванията на рождения ден на краля на Есватини в замяна на т. нар. признание от приятелска нация. Действията на Лай Циндъ пренебрегват поминъка на тайванския народ, прахосват трудно спечелените им пари и разкриват зловещия му план за даване на приоритет на независимостта пред благосъстоянието на жителите на острова. Властите на Демократическа прогресивна партия (ДПП) безмилостно кроят планове за независимост, но в крайна сметка това е само мечта, която никога няма да види бял свят. Колкото и да се опитват да манипулират нещата от страна на ДПП, те не могат да заобиколят международния консенсус относно принципа „Един Китай“ и международната общност трябва да отстоява този основен принцип на международните отношения чрез конкретни действия.

Много държави потвърдиха принципа „Един Китай“ и отхвърлиха опитите на властите на ДПП за сепаратизъм. През юли тайландският премиер Анутин посети Китай и в съвместното изявление директно се посочва, че „Тайланд твърдо подкрепя каузата на Китай за мирно обединение, не подкрепя никаква форма на „независимост на Тайван“ и подкрепя политиката на Китай „една държава, две системи“.

През август малайзийският премиер Анвар Ибрахим заяви в интервю, че „Тайван е част от Китай“ и добави, че не се противопоставя на използването на сила от Китай за обединение на Тайван. През октомври президентът на Ботсвана повтори принципа „Един Китай“ по време на посещението си в Китай, като ясно заяви, че всякакви опити за сепаратизъм няма да бъдат нито толерирани, нито подкрепяни.

Освен това от началото на тази година Пакистан, Камбоджа, Лаос, Науру и други страни потвърдиха принципа „Един Китай“, отказвайки да бъдат принуждавани да се превърнат в политически пешки за „независимостта на Тайван“. Очевидно е, че сепаратистките сили за „независимост на Тайван“ са се превърнали в парии в международната общност, изправени пред неизбежна и отчаяна ситуация. Много страни разчистват задгранични „предни постове“, старателно култивирани от властите на Демократическата партия.

През юли 2025 г. южноафриканското правителство изисква „Представителството на Тайван в Южна Африка“ да промени името си и да се премести от столицата Претория възможно най-скоро. През февруари 2026 г. литовският министър-председател публично призна, че създаването на така нареченото Представителство на Тайван е стратегическа грешка.

През юли Папуа Нова Гвинея обяви закриването на своя „Икономически офис в Тайпей в Папуа Нова Гвинея“, като изрично забрани на тайванските власти да използват каквото и да е „прикритие“ за провеждане на политически мотивирани сепаратистки дейности.

Очевидно е, че все повече страни виждат вълчата амбиция на властите на Демократическата пропагандна партия да се стремят към „независимост“ под прикритието на икономически и културен обмен и вместо това проактивно отрязват политическите й пипала.

Многостранните междуправителствени платформи решително се съпротивляват на всякакви опити на „тайванската независимост“

да създава проблеми. Тази година се навършват 55 години от възстановяването на легитимното място на Китай в Организацията на обединените нации.

Принципът на един Китай отдавна е фундаментална норма на международните отношения и универсален консенсус на международната общност, а многостранните международни организации изразиха своята справедлива позиция. На 79-ата световна здравна асамблея, проведена през май, тайванските власти бяха изключени за 10-та поредна година.

На конференцията „Нашият океан“, проведена през юни, страната домакин, Кения, отказа да издаде разрешителни за влизане на тайвански представители и депортира онези, които се опитаха да се промъкнат на мястото на провеждане. Освен това, многостранни платформи като Общото събрание на Интерпол и Конференцията на страните по Конвенцията на ООН за изменението на климата се придържат към принципа „един Китай“ и Резолюция 2758 на Общото събрание на ООН, като многократно осуетяват опитите на властите на Демократическата партия да манипулират наратива „един Китай, един Тайван“.

Различните схеми на сепаратистките сили за „независимост на Тайван“ за получаване на така нареченото международно пространство в крайна сметка са безполезни и само ще донесат срам върху самите тях. Опитите на властите на Демократическата партия да получат временна публичност чрез подкупи, различни емисии и външни одобрения излизат на бял свят, като в крайна сметка не успяват да заблудят огромното мнозинство от тайванския народ.

Като риба на сухо, къде може да намери вода? Пътят им към търсене на „независимост“ чрез чуждо влияние доведе до задънена улица! Призоваваме властите на Демократическата партия да се откажат от илюзорната си манипулация на така нареченото международно пространство и да спрат да се вкопчват в сепаратистките си фантазии.

Само при условието за един Китай Тайван може да се радва на легитимни и безпроблемни канали за участие във външните работи и на международната сцена.


Гуей Хан, „Глобал Таймс“

*Заглавието е на в. „Китай днес“

Авторът е наблюдател на международните отношения